Много често, когато клиент започва своята терапия и отива на първа сесия, не е наясно какво представлява терапевтичната връзка и не е запознат какви права има и какви са етичните норми и стандарти свързани с поведението на психотерапевта, които защитават интересите на клиента. Терапевтичната връзка е един от основните фактори за ефективността на лечебния ефект на психотерапията и е от голямо значение подходът на специалиста да бъде с внимание и в съответвествие с установените етични правила, които тази статия разглежда.
Психотерапията е дълбок процес, в който се работи с лечебна цел за постигане на повече осъзнатост и удоволствие от живота. Както в медицината така и в психотерапията важи принципа, каквато и интервенция да се прилага, тя не трябва да рискува вреди за клиента. И тъй като в случая и в тази сфера става въпрос за нещо много деликатно – човешката психика, това важи с пълна сила. Ето защо на първо място би следващо да се поставят интересите и нуждите на клиента.
- Както в началото споменах, много хора не са наясно с рамката на процеса, затова едно първостепенно правило е терапевтът да спомогне за изясняване на основните характеристики и условия в терапията, да улесни процеса с прозрачност и информираност, като даде максимално просто и ясно как работи терапията, какви са важните аспекти, които клиента трябва да знае и да създаде среда, в която да може да отговори на всички въпроси и неясноти, които клиента има. Част от това е предоставяне на информирано съгласие и устно разяснение какво да очаква, какви са ограниченията и целите на психотерапията. От самото начало трябва да е ясно каква терапия се прилага, какво се изисква от клиента, кога конфиденциалността не е приложима, какви са ценовите условия, продължителност и честота на сесиите, как психотерапевтът участва в процеса и дали случаят попада в неговата компетентност, какви са ограниченията и кога и по какъв начин се прекратява терапевтичния процес.
Част от добрата професионална практика е периодичното разглеждане на договора от страна на клиента и терапевта, за да се гарантира, че благополучието на клиента остава от първостепенно значение.
- Психотерапевтът носи отговорност за процеса на терапия, поддържа граници и изяснява на целите и възможните резултати. Това означава, че подхожда с внимание към своята роля на авторитет, като поддържа отношения, които са единствено в интерес на клиента. Недопустимо е да има приятелски или интимни отношения с клиента, да поддържа контакт извън професионален (работен) аспект, например срещи тип кафе/бар, чести телефонни или чат разговори, освен в случаи на кризисна интервенция и намеса, която е с лечебна цел, която трябва ясно да е комуникирана. Друго важно нещо е ограничението за публичните изяви и лични мнения на терапевта, както и неговия личен живот. Всичко това трябва да е силно ограничено и публично недостъпно, да се свежда до неговото професионално мнение и дейност, тъй като това би повлияло силно на процеса на терапия и би могло да въздейства негативно на отношенията клиент-терапевт. Също не по-малко важно е реалистичното поставяне на цели и обещавания за резултати, ако те са трудно постижими, това би навредило допълнително и може да създаде измамно усещане или разочарование.
- Конфиденциалност и стриктно спазване на лична неприкосновеност. В психотерапия, клиентите са уязвими, споделят най-съкровенното и си позволяват да се разкрият, рискувайки да бъдат наранени. Ето защо пълната конфиденциалност е от основно значение за терапевтичния съюз и доверие, без които от една страна не би могло да има терапия, от друга нарушаването на това правило може да доведе до дълбока болка и разочарование, което трудно се поправя. Доверието в терапевта и професията е основа на лечението. Личната неприкосновеност предполага деликатност и чувствителност в пазенето на тайна на информацията и нейната поверителност, абсолютно забранено е изтичане на информация, включително дали даден индивид е клиент на терапевта и в какво се състои терапията с него. Няма значение дори дали информацията се изисква от родител на пълнолетен индивид, тя винаги е напълно неприкосновена и никой няма право на достъп. Изключение правят тежки престъпления застрашаващи живота на други, особено здравето на лица под 18г.
- Освен личния морален компас, всички терапевти са длъжни да приемат и прилагат етичния кодекс на терапевтичната организация в своята държава или организация, на която членуват. Този кодекс дава стандарт с насоки за най-добри практики, полагайки основата на рамката за намаляване на риска от вреда за клиента, а заедно с това и процедури за контрол посредством докладване на нарушения към Етична комисия и разглеждане на случаи на нарушения на съответния кодекс. Всъщност това защитава, както клиента в случаи на неглижиране, така и терапевта, в случаи на неяснота или неоснователно оплакване. Ето защо е важно всички да са запознати с тези правила, терапевтите да членуват в съответната организация, а клиентите да ползват този способ в своя полза.
- Фундамент на психотерапията е спомагане на клиента в изграждането на личностна автономност, зрялост и потенциал, поемане на отговорност от негова страна за своето развитие, както и правото да взимат решения за своя живот.
- Всеки човек има еднаква ценност независимо от раса, вяра, убеждения, националност, пол, социално-икономически статут или сексуална ориентация. Отношението към всеки клиент трябва да е с уважение, съответстващо с този принцип.
- Всеки психотерапевт действа с почтенност и добросъвестност в отношенията си с клиента. Всяка заблуда или поведение с цел лична облага са абсолютно недопустими.
- При наличие на предпоставки, които рискуват професионалната преценка или работен капацитет на психотерапевта, същият е длъжен да предприеме мерки в съответствие с интереса на клиента. Включително при периоди на преумора (бърнаут), лични загуби или казуси, които биха повлияли терапията, да предприеме мерки това да бъде ограничено и да не носи отражение на процеса на психотерапия.
- Психотерапевтът прилага подходящи методи и интервенции, базирани на добре формулиран проблем, като при тяхното им осъществяване, те се извършват в съответствие със стандартите или обичайната практика за тяхното използване, като избягват да използват методи с неизвестни или неудовлетворителни параметри.
- При работа с непълнолетни се прилагат особени правила, които защитават клиента от една страна, а от друга защитават правата и отговорностите на родителите. При всички случаи е важно тези правила да са ясни и приети от всички страни.
- В случаи на кризисни ситуации и риск за живота на клиента, психотерапевтът е длъжен да реагира със способи според тежестта на случая, а при невъзможност да насочи клиента към специализирана помощ, или уведоми за това съответните лица.