Ролята на семейната терапия в личното благополучие

Фамилната терапия е подход, който работи с цялото семейство или с няколко негови членове (в някои случаи и индивидуално с конкретен индивид), за да помогне не само за подобряване на комуникацията и решаване на конфликти, но и укрепване на емоционалните връзки и личното/индивидуалното благополучие на членовете ѝ.

В основата ѝ стои разбирането, че човекът не може да бъде разглеждан изолирано и неговите проблеми не са просто лични, а като част от контекст, взаимоотношения и системна/социална динамика със съответните модели на взаимодействие. Ето защо е по-добре да се работи с цялата система, отколкото индивидуално само с „проблемния“ член на семейството в изолация

👉 Част от работата е да изследваме нашата семейна история, не за да сочим с пръст, а за да разберем как сме били формирани, в какъв контекст и какво пренасяме в настоящето по несъзнателен начин. Често страданието не е само наше, а е отзвук от предишни преживявани, понякога дори предавани през поколенията.

👉 В кризисни моменти семейството може да бъде, както източник на напрежение, така и на ресурс. Семейната терапия ни помага да открием нови начини на свързване, да създадем повече яснота, граници и подкрепа, и да излезем от повтарящи се сценарии, които вече не ни служат, така че да се създаде баланс и промяна.

👉 Един от основните приноси в този подход имат Грегъри Бейтсън, Мъри Боуен, Робин Скинър и Салвадор Минучин. Те въвеждат ключови понятия като семейна система, триъгълници, йерархия и разглеждат баланса между принадлежност и автономия. Миланската школа разглежда възникването и поддържането на симптома, в контекста на системата.

👉 Основите, върху които стъпва фамилната и системна терапия са взаимовръзката между индивидуалното и общото, важността на комуникацията, нуждата от яснота в ролите и функциите в семейството, както и възможността за промяна не само в индивида, но и в цялата система като единица.

❤️ Емоционално фокусираната терапия (EFT) е системен подход, създаден от Сю Джонсън, който надгражда фамилната терапия, като поставя във фокуса си емоциите и свързаността между интимните партньори. Тя разглежда трудностите във взаимоотношенията не като проблем на комуникацията, а като зов за сигурност, приемане и емоционална близост. Вместо да търси „кой е прав“, този метод помага на двойките да видят как се улавят в болезнени цикли на конфликт/защита и отдалечаване. Често отдолу стои копнежът за близост и свързаност: „Бъди до мен, когато най-много се нуждая от теб.

🤝 Фамилната и системната терапия не търси виновни, а разбиране, като създава пространство за нови перспективи и за възстановяване на връзките, не само с другите, но и със себе си, в контекста на онези, с които сме дълбоко свързани.

Семейството е повече от просто сбор от елементите му

В системната терапия гледаме на семейството като на жива, взаимосвързана система от отношения. Промяната в един член променя цялата система. Конфликтите не са личен провал, а сигнал за нужда от нов баланс, нов език на свързване и повече разбиране между нас. Те индикират нужда за отделяне, без да се нарушава принадлежността и близостта.

Здравата йерархия създава сигурност и яснота

Йерархията означава яснота в ролите: родителите водят, децата следват. Когато границите се размиват, се появява напрежение и объркване, а когато са по-твърди настъпва изолация. Здравата йерархия не е авторитарна, а подкрепяща, дава на децата усещане за стабилност, а на възрастните отговорност и посока. Здравите граници (в семейството и към света) позволяват уважение и свързаност без загуба на себе си, а близостта в двойката е сигурна основа за растеж у децата.

Свобода и отговорност при подрастващи, връзката помежду ни

При тийнейджърите балансът между свобода и отговорност е особено важен, те имат нужда от пространство да растат и пробват нови модели, но и от ясни очаквания и граници. Така се формира здраво преживяване за идентичността, съответно това е баланс между чувството на принадлежност и чувството на отделеност. Интимността и връзката в двойката не само укрепва семейството, а и създават безопасна среда, от която децата поемат към света с чувство на сигурност и автономност.

Триъгълници – когато напрежението се прехвърля към друг

„Триъгълник“ описва ситуация, в която напрежението между двама души се прехвърля към трети (често несъзнателно). Например, дистанция или конфликт между родители може да се измести към детето или например към родител на единия от партньорите в двойката. Това временно облекчава напрежението, но води до преплитане, при което детето или третия става емоционален „приятел“ или „партньор“, тоест създава се триъгълник на отношенията. Разплитането започва с осъзнаване и връщане на отговорността там, където ѝ е мястото, както и съответно емоционалната близост, където липсва.

Етапи в живота: жизнените кризи са начин за промяна и растеж

В жизнения цикъл на всяко семейство и индивид има житейски етапи на промяна. Например при раждане или поява на нов член на семейството, при загуба, при раздяла или друг нов етап в живота, фамилните терапевти не ги разглеждат толкова като „проблемни“, а като естествени моменти на промяна, които поставят системата под напрежение. Те често изкарват наяве стари модели и неизказани чувства. Това е шанс за пренареждане, за създаване на нов баланс и за по-зрял начин на свързване помежду ни, устойчивост, която ще помогне и в следващите етапи в жизнения цикъл.

Семейни модели и митове – историите, които ни формират

Във всяко семейство съществуват повтарящи се модели и митове, често неписани правила и вярвания като „ние не показваме слабост“ или „винаги трябва да се справям сам“. Те влияят върху нашите избори и реакции, как се свързваме, как се справяме с конфликти, как обичаме или какво е близост. Понякога това са неща, които помагат на семейството да оцелее, да се адаптира и да се развива, затова е важно да не се разбиват. В други случай те може да са дезадаптивни и семейната терапия помага за осъзнаване на дисфункционалните модели и пречките за автентичност и развитие.

Какво носим от предишни поколения, без да осъзнаваме

Понякога носим емоции, травми или вярвания, които не са лично наши, а част от преживяното на предишни поколения. В системната терапия разглеждаме как преживяното от баби, дядовци или родители продължава да оказва влияние в нашия живот. Когато го осветлим, можем да изберем какво да носим нататък и какво да оставим с благодарност.

Двойката – сърцето на семейната система

В системната терапия субсистемата на двойката е основата, върху която се изгражда цялото семейство. Когато партньорите са емоционално свързани и имат близост, децата усещат сигурност. Здравата връзка изисква ясно разграничение между партньорската и родителската роля, децата не бива да заемат място в пространството на двойката, което е запазено за близост и взаимност между тях.

Включително и в двойки без деца, здравината на отношенията и наличието на интимност, разбиране и близост е предпоставка за растеж на индивида в личен план, неговото личностно развитие и автономност се обуславя от сигурността на партньорската връзка и чувството за приемственост, принадлежност и любов.

Болезненият цикъл на дистанция и конфликт в двойката

Често виждаме как партньорите попадат в повтарящ се цикъл: единият се чувства наранен или пренебрегнат, а другият усеща студенина и реагира със затваряне, което води до още повече нараняване и съответно затваряне. Зад това стоят не липса на любов, а страхове: от отхвърляне, от уязвимост, от изостяване или загуба. Промяната започва, когато тези скрити емоции бъдат видени и посрещнати с разбиране и емпатия, а в любовта между двамата има чувство на сигурност и близост.

Как помага семейната терапия

  • Създава пространство, в което всички могат да бъдат чути с разбиране и емпатия, без да се търси кой е виновен
  • Помага за изграждане на нови начини за общуване, подкрепа и свързаност
  • Спомага за изграждане на ясни граници и йерархия
  • Разглежда връзката между симптома и взаимодействията в семейството
  • При кризи съпровожда нужния нов баланс и промяна в семейството и двойката
  • Помага на партньорите да видят как зад конфликтите често стои болка, страх и копнеж за близост и свързване

Автор: Росен Митков