Често в живота ни има хора, които силно обичаме и за които полагаме грижи – малки деца, възрастни родители, а в някои случаи и партньора. Полагаме много усилия да се погрижим, да им даваме, да ги подкрепим или успокоим, да сме с тях, когато имат нужда от нас. Често до степен, до която може да ни се изчерпат силите, особено когато нашите нужди са останали на заден план. И въпреки своята издръжливост и капацитет, има моменти, в които си имаме своите падения и слаби дни и точно тогава имаме нужда самите ние от грижа. Разбира се, най-оптимално би било да имаме човек до себе си, който да е с нас и да ни подпомогне, или пък да имаме подкрепата от терапевт, но понякога ситуацията не е такава, това е невъзможно или пък недостатъчно. А когато се налага да се справим сами, това може да се окаже много трудно, затова е много важно да имаме едно на ум и да подходим различно. Практикуването на себегрижа и време за себе си е добър начин да преминем през това, да се заредим, за да можем отново да имаме сили за любимите хора. Точно защото сме важни за тези хора (и те за нас), ставаме по-уважавани от тях, особено с примера си към децата, но и като цяло нашата грижа става по-оценена, ако се погрижим първо за себе си.
5 идеи как можете да се погрижите за себе си и да избегнете бърнаут:
- Внимание и грижа към основните нужди. Сънят е изключително важен за нашето здраве и енергия през деня, дайте си сметка за качеството и количеството на съня, дали е достатъчен и имате ли рутина. Лесно е да се пренебрегне, но без добър сън ние сме далеч от своя капацитет и потенциал, възможно е по-лесно да се преуморим, а стресът от своя страна да ни пречи да заспим. Други неща, на които може да се обърне внимание са начин на хранене, честота на физически упражнения (или просто 15 минути разходка), ако пък грижите включват много физически усилия, то тогава почивката на тялото не е за пренебрегване, особено под формата на спа и масаж.
- Внимание към собствените емоции. Понякога в желанието си да се погрижим и чуем другите, съпреживяваме техните емоции, това прави трудно разграничаването на собствените ни емоции. Емпатията е важна в отношенията ни и разбирането ни на близките ни, даването на подкрепа, но в е важно да разграничаваме кое е наша емоция, коя емоция е съпреживяна от другите, съответно да обърнем внимание на нашите, да отделим време на обработката на нашите емоции.
- Лично време, хобита и дейности за презареждане на батерията ни. Какво обичате да правите? Или какво винаги сте искали да опитате, но така и не сте успяли? Направете списък с 10 активности, така че да са пред очите и да не е трудно да се сещате за тях. Изберете няколко, които да правите седмично, да са активни и подходящи според сезона. Сложете си ги в календара или на таблото с бележки. Тези дейности не трябва да са пасивни, например пред екрана или книгата, а да са свързани с дейности като разходка в планината, хобита, излизане с приятели, танци и спорт, пътуване и други.
- Проактивно разпознаване на стрес и преумората. Често хроничния стрес и изтощение се промъква бавно и тайно, без да усетим в един момент „нормата“ наближава бърнаут. Този момент на дистрес обикновено изкарва човек извън релси до степен, че да не може да продължи. Важно е да разпознаваме ранните сигнали с проактивни стъпки, с които си даваме сметка как се чувстваме и дали не е време за таймаут.
- Мечти и лични цели. Не изпускайте фокус върху собствените си цели и мечти. Не забравяйте себе си и личните стремежи. Да, другите са важни и ни допълват или носят чувство за пълноценност, затова желаем да се погрижили за тях, но също така сме си важни самите ние, правейки това, което обичаме и ни води към целите ни, ни кара да намираме смисъл в живота, затова е важно да не забравяме за нашите лични цели – какви са те и какво правим, когато си ги поставим. Това понякога може да е в противоречие с интереса на другите, затова умението за отстояването на личното ни помага да сме в баланс със себе си и другите. По този начин ставаме и по-устойчиви и в крайна сметка накрая сме и в по-добра кондиция и позиция да помагаме на близките.
Не се чувствайте виновни, когато обръщате внимание на себе си. Да обичате себе си ви учи и да обичате другите, както и те вас. Когато отделяте внимание, време и грижа, метафорично пълните своята чаша с живот и енергия, от която след това може да се отсипе на нуждаещите се.