Принципи на психотерапията
За постигане на положителни резултати в терапията, освен теория и техниката, аз основавам своята работа на няколко важни и основни принципa:
Доверие и конфиденциалност.
Доверието е в основата на терапевтичната връзка. Смятам, че високо доверие може да се постигне само при пълна безпристрастност и поставяне на интереса на клиента на първо място, пред този на терапевта. Подхождам с пълно внимание, висока чувствителност и емпатия към проблема и страданието на клиента. Разбира се, без конфиденциалност не би могло да има доверие. Всяка информация на клиента е строго поверителна и няма да бъде споделяна с трети лица.
При работа с двойки в семейна терапия ключов фактор е способността за безпристрастност и чувствителност към гледната точка и на двамата партньори. Терапията е една безопасна среда, в която е възможно израстването на отношенията и изграждането на интимни отношения с повече физическа и емоционална близост, подкрепа и доверие между партньорите.
Прозрачност и съответност.
Да бъдеш автентичен означава да живееш по такъв начин, че вътрешните преживявания и външния израз да са съответни. Това означава поведението да отразява вътрешната реалност, да няма конфликт между вътрешния и външния свят. Разбира се, ако изпитваме гняв в нас, това не означава да започнем да хвърляме предмети или да чупим, но в същото време няма как да се правим на спокойни или да се усмихваме. Това означава също, ако ни е тъжно и ни се плаче, да не го отричаме. В процеса на терапия е от голямо значение наличието на прозрачност, особено от страна на терапевта. Принципът на прозрачност е нарушен тогава, когато мислим по определен начин за нещо, но казваме друго, било то от страх да не обидим другия, било то да се харесаме или с някаква друга цел. Терапията е безопасна среда, в която човек може да бъде себе си, да е автентичен и свободен да споделя и интегрира свои желания, минало и настояще, болка и радост.
Без упреци, осъждания или морални оценки.
В терапията няма място за даване на морални оценки. Една от причините понякога да ни е трудно да споделим с близки своята болката e получаването на морални оценки, съвети и дори критика. Аз вярвам, че зад всяко поведение или страдание има разумна причина, а терапията е едно събеседване, в което клиентът и терапевтът мислят заедно и си партнират по пътя на себепознанието, терапевтът не налага лични виждания за ценности, морал, социо-културни, религиозни или политически нагласи, а е на разположение на клиента чрез своята професионална компетентност, напълно в услуга на интересите на клиента. Човек е най-големия експерт на своя собствен живот, защото има най-пълна обща картина върху всички аспекти, макар и не винаги да има достъп до част от информацията. Психотерапевтът може да е полезен в процеса по достигане на част от това несъзнаваното съдържание. Целта не е получаване на готови решения или съвети, а психотерапевтът да е инструмент в ръцете на клиента за култивиране на умения и ресурси за справяне с трудностите.
Гъвкавост.
Един от основните аспекти на интегративната терапия е способността на терапевта да бъде гъвкав и да подбира и използва подходи, които са най-подходящи за съответния случай и съответния клиент. Важно е той да умее да се съобразява с уникалността на клиента и особено с неговите специфични нужди и потребности.
Отговорност.
Клиентът е отговорен за решенията в своя личен живот и за поведението си по време на терапията. Моя отговорност е да рамкирам и подпомагам процеса на терапевтична работа, да съм полезен в изясняването на целите и нуждите на клиента, водейки се от неговия интерес. Това аз постигам водейки се от тези принципи, както и като поддържам висок професионален стандарт и етичност, което ме води до последния принцип, който определено не е на последно място:
Професионализъм.
Успешният резултат и лечебните свойства на психотерапията са ограничени до степента на зрялост и осъзнатост на самия психотерапевт, заедно с неговата професионална компетентност. Всеки терапевт е длъжен да се стреми към повишаване на своята квалификация и лични качества, в продължаващо професионално обучение през целия период на своята практика.
Част от професионализма и поддържането на висок стандарт на професията е стриктно спазване на Принципите за професионална компетентност на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП), както и Етичния кодекс на ЕАП.
